И с френско Р, с Любен-Дилово Ч и дори с меко Л може да се говори благозвучен, правилен български
Как да се изразяваме правилно, без много да се напъваме
За верния български език, който звучи по медии и в общественото пространство, неотдавна по разнообразни малките екрани в един и същи ден приказваха двама престижи.
Езиковедът и учител в СУ “Св. Климент Охридски ”. доцент Владислав Миланов съобщи пред Българска национална телевизия, че в уеб страницата на Народното събрание няма законопроект, в който да не се открият правописни и пунктуационни отклонения от нормите на българския литературен език. Допускат се груби неточности, “характерни за идеално слаб възпитаник ”.
Хубавото е, че по признанията на доцента от години “официалната страница на Народното събрание се употребява като източник за редактиране в часовете по езикова просвета в Софийския университет ”.
Няколко часа по-късно в същия ден конституционният арбитър проф. Атанас Семов разяснява пред Би Ти Ви: “Окепазяването на нашия език е стигнало до нива, които не ми разрешават нито повече да поносим, нито да си затваряме очите и да мълчим. За страдание, общественото говорене на политици и на публицисти е цялостно с нелепи и неуместни образци за тежка неначетеност, граничещи с отвод от смисъла на словото ”
За опрощение на политиците или на брюкселските служители може да кажем, че не е наложително всеки от тях да е приключил лингвистика, обществена тирада или НАТФИЗ (забележете какъв брой вярно приказват множеството актьори). Природната просветеност обаче би помогнала на всекиго, с цел да се въздържа от изрази като завърши, входира, интервенира, таргетира, канселира и даже нечуждици, само че неправилни форми като понижа, оценя, шлагера (всеки самичък си) преценява, даже симпатичната ваканцува.
Може би един от сполучливите уеб сайтове, помагащи (безплатно) на възпитаници и възрастни - “Как се написа ” на доктор Павлина Върбанова, би трябвало да бъде последван от “Как се споделя ”.
Никой не знае дали “лицата ” на страната, дадена институция или медия пишат по разпоредбите на книжовния ни език, само че когато някои от тях заговорят, проличават и лексикалната просвета, и дефицитите.
Едно време в хумористичните страници се разгласиха цитати от правосъдните зали. Предизвикваха усмивки, само че все оставаше подозрението дали пък изявленията не са измислени.
Поредно доказателство, че животът предлага парадокси, които даже не могат да се измислят, са идващите достоверни цитати, за някои от които мога да посоча медията, датата на лъчение, даже чий е бил гласът.
По-важното е да посочим слабите места, да напомним форми и интонации на думи, които постоянно се бъркат - дали от неведение, или напрежение от живото предаване, е различен въпрос.
Примери от политици, специалисти, събеседници в медиите, както и от водещи в национални електронни медии - Българска национална телевизия, Би Ти Ви, Нова тв и БНР:
“Ожених се на двайсет и една година ” (футболист) “Ние сме български жители и европейски такива (политик). Много постоянно се употребява такъв/такава, а от време на време може да се изпусне (например: Обичам престъпни романи, както и фантастични такива), а при джука тирада даже може да се направи повтаряне на думата, която желаеме да заместим случват се повече бус ленти (общинар “спасител ”) контролно-пропускВателни пунктове (всякакви) двата километрова зона (спорт по радио) двайсет и един хиляди случая (вместо и една - съгласува се с хиляда, а не със случай) 34-годишен празник (ако не е 50-годишнина, най-малко да е кръгла) отреагира (президент), отремонтирана улица (общинар). В случая от- е ненужно, за разлика от отсервира, да вземем за пример. Аз съм от хората, който заобикалям да генерализирам (или “Аз заобикалям да генерализирам ”, или “от хората, които заобикалят да... ”) При предоставяне на мандатите за сформиране на държавно управление, думата “рулетка ” се използваше не изключително на място Това е градът, за който... Честитя на патерици (след строшаване на крайник) е напълно друго от " Честито на патерица " (постфактум, със закъснение) Употребява се “някой ” и когато би трябвало да е “някого ”. Журналистки с име споделят “след единайсЕ и трийсЕ ” или “как бихте коментирал ” (вместо единайсеТ и ЕкоментиралИ). Други произнасят “БСП отхвърлиха ”, а може да изберат по-точното “БСП отхвърли ” (тя, партията) или (членове) “от Българска социалистическа партия отхвърлиха ” Да кажеш “12 ученика ” (вместо “ученици ”) е толкоз погрешно, колкото и произнесеното в реклама “седем ваучерИ ” или “последните няколко месецИ ”. Ако за чиновник на Съюза на българските автомобилисти можем да сме снизходителни, когато чуем “в дейната и изпреварващата лентИ ”, не може публицист или новинар да споделя “българския и румънския парламентИ ”. “...как да кажа... ” - така може да се чуди сюрпризиран събеседник, само че на квалифициран водещ не му подхожда. Защо би трябвало да се произнася “искам да ви попитам/благодаря ”, когато няма никаква спънка напряко да се направи? МЕкането е едно от най-дразнещите пропуски в навиците за правоговор (много политици и министри споделят ходиМЕ, ще научиМЕ).
Бъркат се и имена
Неправилните форми на селищата Вашингтон, Диарбекир и ШенгЕн (вместо Уошингтън, Диарбакър, ШЕнген) към този момент са одобрени у нас, само че скоро в един репортаж турският град Адана бе произнесен от репортера с три разнообразни интонации. А за най-правилно се приема това, което споделят локалните поданици.
По-фрапиращо е да се сбъркат семейства на известни персони: Андрей Сахаров сме чували като СахАров, а Мусоргски-Мусогорски. А какво ще кажете за Борис НЕмцов? “Борис ГодУнов ” бихте сбъркали с артиста Гуджунов, в случай че не отчетете подтекста - опера от МодЕст МУсоргски ( “Борис ГодунОв ”).
Не сме не запомнили и Н.Пр. Херо МустафА, която макар видеообръщението си при започване на мандата, новинари постоянно и дълго я назоваха Херо МустАфа, неизвестно за какво.
За цялостния и краткия член
може да се сформира алманах с образци. Желязното предписание е за подлога в изречението (Учителят влезе в клас), както и че след претекст няма цялостен член ( “по ОколовръстнияТ път ”, “в нашияТ ефир ” е груба грешка).
Още по-рядко се преценява, че когато институцията е единствена, това би трябвало постоянно да се схваща по лесния и верен метод: в СтоличнаТА община (не Столична, без значение дали в изречението е подлог, допълнение или обстоятелствено пояснение), в/пред МинистерскиЯ съвет (не Министерски), МинистерствоТО на опазването на здравето, ВоенномедицинскаТА академия.
Иначе излиза, че е един/една от доста. Нали постоянно споделяме АйфеловаТА кула, СтатуяТА на свободата?
Всъщност, както се вижда в изброените образци, човек и с френско Р, Любен-Дилово Ч и даже компромисно тези, които Л произнасят като У ( “маука Бъугария ”) могат да приказват мелодичен или най-малко верен български, стига да имат нужните познания и привички. И да не подценяват смисъла на ударенията и обикновените граматически правила.
Иначе такива хора сами би трябвало да заобикалят да застават пред микрофон.
Или за тях би трябвало да се възроди тромбата на Вили.
Бисери от ефира
След пожар, в тв репортаж: Какво ще вършиме след тази - умерено можем да кажем - покруса...
Точно по-късно следват новините...
Преди да задълбаем в тематиката...
Кръводарителят - този безплатен човек
Ще създадем непретенциозен опит да се свържем (по телефона)
Неговите впечатлителни карикатури (за Илия Бешков)
Ще бъде насочен огромен апел...
Да приказваме по тази уязвима тематика
Да погледнем на открито - към прогнозата за времето
Само по нашата телевизия двама лекари избавиха бременна жена и бебето ѝ (става дума за обявен репортаж, не за случай в студиото или ново риалити).
За верния български език, който звучи по медии и в общественото пространство, неотдавна по разнообразни малките екрани в един и същи ден приказваха двама престижи.
Езиковедът и учител в СУ “Св. Климент Охридски ”. доцент Владислав Миланов съобщи пред Българска национална телевизия, че в уеб страницата на Народното събрание няма законопроект, в който да не се открият правописни и пунктуационни отклонения от нормите на българския литературен език. Допускат се груби неточности, “характерни за идеално слаб възпитаник ”.
Хубавото е, че по признанията на доцента от години “официалната страница на Народното събрание се употребява като източник за редактиране в часовете по езикова просвета в Софийския университет ”.
Няколко часа по-късно в същия ден конституционният арбитър проф. Атанас Семов разяснява пред Би Ти Ви: “Окепазяването на нашия език е стигнало до нива, които не ми разрешават нито повече да поносим, нито да си затваряме очите и да мълчим. За страдание, общественото говорене на политици и на публицисти е цялостно с нелепи и неуместни образци за тежка неначетеност, граничещи с отвод от смисъла на словото ”
За опрощение на политиците или на брюкселските служители може да кажем, че не е наложително всеки от тях да е приключил лингвистика, обществена тирада или НАТФИЗ (забележете какъв брой вярно приказват множеството актьори). Природната просветеност обаче би помогнала на всекиго, с цел да се въздържа от изрази като завърши, входира, интервенира, таргетира, канселира и даже нечуждици, само че неправилни форми като понижа, оценя, шлагера (всеки самичък си) преценява, даже симпатичната ваканцува.
Може би един от сполучливите уеб сайтове, помагащи (безплатно) на възпитаници и възрастни - “Как се написа ” на доктор Павлина Върбанова, би трябвало да бъде последван от “Как се споделя ”.
Никой не знае дали “лицата ” на страната, дадена институция или медия пишат по разпоредбите на книжовния ни език, само че когато някои от тях заговорят, проличават и лексикалната просвета, и дефицитите.
Едно време в хумористичните страници се разгласиха цитати от правосъдните зали. Предизвикваха усмивки, само че все оставаше подозрението дали пък изявленията не са измислени.
Поредно доказателство, че животът предлага парадокси, които даже не могат да се измислят, са идващите достоверни цитати, за някои от които мога да посоча медията, датата на лъчение, даже чий е бил гласът.
По-важното е да посочим слабите места, да напомним форми и интонации на думи, които постоянно се бъркат - дали от неведение, или напрежение от живото предаване, е различен въпрос.
Примери от политици, специалисти, събеседници в медиите, както и от водещи в национални електронни медии - Българска национална телевизия, Би Ти Ви, Нова тв и БНР:
“Ожених се на двайсет и една година ” (футболист) “Ние сме български жители и европейски такива (политик). Много постоянно се употребява такъв/такава, а от време на време може да се изпусне (например: Обичам престъпни романи, както и фантастични такива), а при джука тирада даже може да се направи повтаряне на думата, която желаеме да заместим случват се повече бус ленти (общинар “спасител ”) контролно-пропускВателни пунктове (всякакви) двата километрова зона (спорт по радио) двайсет и един хиляди случая (вместо и една - съгласува се с хиляда, а не със случай) 34-годишен празник (ако не е 50-годишнина, най-малко да е кръгла) отреагира (президент), отремонтирана улица (общинар). В случая от- е ненужно, за разлика от отсервира, да вземем за пример. Аз съм от хората, който заобикалям да генерализирам (или “Аз заобикалям да генерализирам ”, или “от хората, които заобикалят да... ”) При предоставяне на мандатите за сформиране на държавно управление, думата “рулетка ” се използваше не изключително на място Това е градът, за който... Честитя на патерици (след строшаване на крайник) е напълно друго от " Честито на патерица " (постфактум, със закъснение) Употребява се “някой ” и когато би трябвало да е “някого ”. Журналистки с име споделят “след единайсЕ и трийсЕ ” или “как бихте коментирал ” (вместо единайсеТ и ЕкоментиралИ). Други произнасят “БСП отхвърлиха ”, а може да изберат по-точното “БСП отхвърли ” (тя, партията) или (членове) “от Българска социалистическа партия отхвърлиха ” Да кажеш “12 ученика ” (вместо “ученици ”) е толкоз погрешно, колкото и произнесеното в реклама “седем ваучерИ ” или “последните няколко месецИ ”. Ако за чиновник на Съюза на българските автомобилисти можем да сме снизходителни, когато чуем “в дейната и изпреварващата лентИ ”, не може публицист или новинар да споделя “българския и румънския парламентИ ”. “...как да кажа... ” - така може да се чуди сюрпризиран събеседник, само че на квалифициран водещ не му подхожда. Защо би трябвало да се произнася “искам да ви попитам/благодаря ”, когато няма никаква спънка напряко да се направи? МЕкането е едно от най-дразнещите пропуски в навиците за правоговор (много политици и министри споделят ходиМЕ, ще научиМЕ).
Бъркат се и имена
Неправилните форми на селищата Вашингтон, Диарбекир и ШенгЕн (вместо Уошингтън, Диарбакър, ШЕнген) към този момент са одобрени у нас, само че скоро в един репортаж турският град Адана бе произнесен от репортера с три разнообразни интонации. А за най-правилно се приема това, което споделят локалните поданици.
По-фрапиращо е да се сбъркат семейства на известни персони: Андрей Сахаров сме чували като СахАров, а Мусоргски-Мусогорски. А какво ще кажете за Борис НЕмцов? “Борис ГодУнов ” бихте сбъркали с артиста Гуджунов, в случай че не отчетете подтекста - опера от МодЕст МУсоргски ( “Борис ГодунОв ”).
Не сме не запомнили и Н.Пр. Херо МустафА, която макар видеообръщението си при започване на мандата, новинари постоянно и дълго я назоваха Херо МустАфа, неизвестно за какво.
За цялостния и краткия член
може да се сформира алманах с образци. Желязното предписание е за подлога в изречението (Учителят влезе в клас), както и че след претекст няма цялостен член ( “по ОколовръстнияТ път ”, “в нашияТ ефир ” е груба грешка).
Още по-рядко се преценява, че когато институцията е единствена, това би трябвало постоянно да се схваща по лесния и верен метод: в СтоличнаТА община (не Столична, без значение дали в изречението е подлог, допълнение или обстоятелствено пояснение), в/пред МинистерскиЯ съвет (не Министерски), МинистерствоТО на опазването на здравето, ВоенномедицинскаТА академия.
Иначе излиза, че е един/една от доста. Нали постоянно споделяме АйфеловаТА кула, СтатуяТА на свободата?
Всъщност, както се вижда в изброените образци, човек и с френско Р, Любен-Дилово Ч и даже компромисно тези, които Л произнасят като У ( “маука Бъугария ”) могат да приказват мелодичен или най-малко верен български, стига да имат нужните познания и привички. И да не подценяват смисъла на ударенията и обикновените граматически правила.
Иначе такива хора сами би трябвало да заобикалят да застават пред микрофон.
Или за тях би трябвало да се възроди тромбата на Вили.
Бисери от ефира
След пожар, в тв репортаж: Какво ще вършиме след тази - умерено можем да кажем - покруса...
Точно по-късно следват новините...
Преди да задълбаем в тематиката...
Кръводарителят - този безплатен човек
Ще създадем непретенциозен опит да се свържем (по телефона)
Неговите впечатлителни карикатури (за Илия Бешков)
Ще бъде насочен огромен апел...
Да приказваме по тази уязвима тематика
Да погледнем на открито - към прогнозата за времето
Само по нашата телевизия двама лекари избавиха бременна жена и бебето ѝ (става дума за обявен репортаж, не за случай в студиото или ново риалити).
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ